Поздравления! Вече си майка!
И какво следва сега? ☺
Колкото книги и статии да прочетем, не мисля, че нещо може да ни подготви за емоционалната центрофуга, в която ни предстои да попаднем. Затова, аз съм тук, за да ти кажа, че се справяш страхотно! Че си достатъчна! И че любовта, която носиш в сърцето си е най-важната супер сила, от която се нуждаеш! Повтаряй си и ти тези окуражителни думи във всеки труден момент!
Също така съм тук, за да ти споделя някои важни моменти от първите три месеца след раждането. Част от тях са свързани с емоционалните нужди на бебето, други с физиологичните. Ще си поговорим, разбира се, и за твоите нужди, усещания и емоции, които не бива никога да отиват на заден план!
Надявам се да успея да ти дам яснота по някои от въпросите, които всички, новоприсъединили се към клуба на майките, си задаваме. И като за начало нека започна с отговора на въпроса
що е то четвърти триместър?
Не приключихме ли с триместърите, сигурно се питаш ти? Четвъртият триместър е последният, обещавам! Нарича се така, защото първите три месеца след раждането, бебето може и да е извън тялото ти, но има същата нужда от теб, както през изминалите три триместъра. А може би се нуждае от теб още повече… Защо? Всъщност е много логично.
В утробата бебето е получавало всичко необходимо, когато го е поискало – храна, топлина, усещане за сигурност само от близостта до майчиното сърце. Изведнъж всичко това приключва и то се озовава в една напълно нова, непозната и не толкова гостоприемна среда. А дори не е изцяло физически готово за тази промяна.
Докато бебетата на други бозайници се раждат и веднага стъпват на четири крака, нашите отрочета дори не могат да държат самостоятелно главите си. Допълнителни три месеца в утробата биха им дали възможност да са много по-подготвени за външния свят. Но физиологията на женското тяло не позволява това да се случи.
Ето как се озоваваме на ръце с едно същество, което все още изпитва безкрайно голяма нужда от нас. Единственото, което можем да направим, е всячески да се опитваме да я задоволим. Четвъртият триместър е времето точно за това. И то без да се притесняваме, че носейки, гушкайки и полюшвайки нашето бебе ще го разглезим непоправимо. Напротив.
Давайки му всичко, от което се нуждае, в момента, в който се нуждае, ние всъщност му показваме, че сме до него, както сме били винаги през последните девет месеца.
Показваме му, че това ново място, на което е попаднало, е също толкова прекрасно, колкото утробата, в която е било. Създаваме у него усещане за сигурност, за подкрепа и любов, които са основата за отглеждането на едно спокойно, уверено и щастливо дете.
Звучи доста лесно, събрано в няколко прочувствени изречения. Но определено не е. Защото е свързано с много лишения от страна на нас, майките. Свързано е със загърбване на всякакво его, често с конфликти с близки и роднини, които са убедени, че ние глезим детето си, ако го гушкаме повече отколкото те смятат за нужно. Свързано е с пълна отдаденост на друго човешко същество, както никога до сега.
Да, не е лесно. Но може да бъде. Как? Ако сме подготвени за четвъртия триместър, ако знаем какво ни очаква и как искаме да се справим със ситуацията. Има ли съпротивление или неувереност, страх и притеснение – ще е трудно, факт. Но не е нужно да бъде. Слушай сърцето си, слушай детето си и се наслади на тези първи три месеца заедно, защото те минават страшно бързо…
Виж още: 7 бабини съвета за отглеждане на бебето, които да НЕ слушаш
А сега ще се опитам да ти дам няколко практични съвета и да обсъдим някои важни момента от четвъртия триместър
От какво се нуждае бебето?
Колкото и клиширано да звучи – най-вече се нуждае от любов. А тя има различни проявления.
Нежно докосване
Контактът кожа в кожа веднага след раждането е нещо, което не всички майки и бебета успяват да изпитат. У нас, дори при естествено раждане, не навсякъде това е практика. За жалост, на много малко места е…
Сигурно си чела за важността от него, за ползите за майка и бебе и за тяхната връзка. Ако имаш късмета при теб нещата да се развият така, че да сложат току що роденото бебче върху голата ти гръд, то това е наистина невероятно изживяване и се радвам много за вас. Но ако случаят не е такъв, то не се тревожи! Всяко раждане е различно, но всички си приличат по това, че между майка и бебе има най-специалната връзка.
Дори да нямаш възможност да докоснеш бебчето си минути, часове или дори дни след раждането му, важно е времето, което имате занапред. Контактът кожа в кожа ще даде много и на двете страни, дори ако се случи след като се приберете от болницата.
Затова съветът ми е, когато е възможно, слагай голото бебче върху твоето голо тяло или върху голото тяло на баща му. Нека не те притеснява да го съблечеш, ти ще го топлиш със своята телесна температура, а отгоре ви можеш да наметнеш одеало. Не е нужно да прекарвате така часове. Колкото и време да си подарите, то ще е безценно.
Едно от нещата, за които спомага този контакт, е терморегулацията. При новородените тя все още не е развита и допирът с кожата на някой от родителите подпомага процеса. Също така действа изключително успокояващо на бебето, а на родителите дава неописуемо чувство на блаженство.
И като споменах терморегулация, може би тук е моментът да ти споделя и едно ценно правило, по което е добре да се водим, когато обличаме нашите бебчета. Именно заради промяната в средата след раждането, голямо притеснение на всички майки е да не простудят децата, особено по нашите географски ширини… Почти съм убедена, че това няма как да се случи. Но нещо, което е много възможно, е да претоплим бебетата. Резултатът – зачервена кожа и обриви. За да провериш дали на бебчето му е студено, просто пипни гръбчето му, то най-ясно ще ти покаже как се чувства мъничето. Аз лично се водих от ден първи по това правило, правя го и до днес и никога не ме е подвело.
Винаги заедно
Спомням си, че малко след като родих четох материали за четвъртия триместър и в един от тях съветваха майките да гледат на себе си като на „ходеща утроба” в този период. Изразът се запечата в съзнанието ми. Тогава ме уплаши дори. Нямах представа как изглежда това, не разбирах защо.
С всеки изминал ден обаче мъглата се вдигаше и аз все по-ясно виждах детето си, опознавах го и разбирах нуждите му. И сега, обръщайки се назад, си давам сметка, че бях точно тази „ходеща утроба” за дъщеря ми. Защото съумявах да откликна на нуждите ѝ, толкова простичко е. Как обаче се постига това? Мой верен съюзник стана слингът – за личния ми опит с бебеносенето можеш да прочетеш тук.
С помощта на слинга успявах да осигуря така нужната близост за цялото ни семейство. Страхотен негов бонус са свободните ръце, които са на разположение, за да свършиш всичко, което се налага, докато в същото време си максимално близо до бебчето.
Виж още: Интервю с консултанта по бебеносене Димана Искренова и
Селекция от магазини за слингове и ергономични раници
Любов в действие
Другата най-важна роля на майчината утроба е да храни бебето. Затова, в периода, когато сме „ходещи утроби”, това отново е основен приоритет. Храненето на бебето би трябвало да е най-естественият процес, но често се оказва съпроводен с много въпросителни, спорове, а често и с редица проблеми.
Първият и най-голям въпрос, с който ще се сблъскаш още в родилното, е на какъв период да се случва храненето. Спомням си една възрастна акушерка в болницата, която ми обясняваше да внимавам с кърменето, иначе бебето ще почне да ме полза за залъгалка. Трябвало да се придържам стриктно към хранене на три часа, иначе зле…
Да, помня я тази акушерка, но не с добро. И сега не я споменавам, за да ти кажа да следваш съвета ѝ, а за да се опитам да ти обясня логично защо не е добра идея, поне не и отначало. Както вече ти казах, а и ти самата знаеш –
в корема бебето се е хранило когато и колкото поиска. Не може да очакваш веднага след раждането, то да се храни на определен период, наложен му от теб.
Може да чуеш, че повечето бебета огладняват на три часа, но това не е биологичен закон. Напротив. Всяко бебе е различно, нуждите му също са различни. Какви са те – предстои да разбереш именно в този четвърти триместър.
Затова, когато бебето е гладно, то ще намери начин да си каже, а ти ще разбереш. Недей да го лишаваш от храна, в името на някакви остарели разбирания. С времето то наистина ще има режим и храненето може да се случва точно на три часа, или пък на три часа и половина, а може би на два часа и четиредесет минути. А може и да не войник и понякога да огладнява по-рано или по-късно. Но това ще е режим, който заедно сте изградили и ще сте доволни от съвместната ви работа, гарантирам ти.
В случай, че храниш своето бебе с адаптирано мляко, също може да се водиш по него. Просто е добре да знаеш, че АМ се усвоява по-бавно от организма, затова за бебета, хранени с него, по-бързо се изгражда режим на по-дълъг интервал от време.
Но това е единствената разлика. Без значение дали бебето е на кърма, или на АМ, отначало то ще иска да яде абсолютно хаотично и ти просто трябва да приемеш, че периодът е такъв. Също е добре да знаеш, че през първите седмици едно хранене може да отнема между 30-40 минути, а може и повече… Но с времето бебето става все по-умело в процеса и ще си хапва доста по-бързо, което пък ще ти даде повече свобода.
Добре е да бъдеш подготвена и за т.нар. скокове в растежа – това са периоди от по няколко дни или седмици, в които бебето сякаш не е на себе си. Дори вече да имате изграден режим, той сякаш се изпарява. Мъничето е раздразнително, плаче неукротимо и изглежда единственото, което помага е да цока. Не се притеснявай, отминава. Просто в тези моменти единственото, което можеш да направиш, е да бъдеш на разположение. То самото не знае какво се случва, но промените са много и големи и то има нужда от майка си повече от всякога, за да премине през тях.
Повече за скоковете в растежа, кога се случват и на какво се дължат можеш да откриеш в книгата „Всичко за кърменето” на Христина Янева – Хедра, консултант по кърмене, съосновател и член на Национална асоциация „Подкрепа за кърмене“.
Време е за сън
Също много спорна тема – къде да спи бебето. Ще го кажа така – където преценят родителите му! Защото, в крайна сметка, това е важното – те да са спокойни, за да е спокойно и то. Познавам семейства, които от ден първи слагат бебето да спи при тях. Познавам такива, които от ден първи го слагат в негово легло.
Различни семейства, различни деца, различни подходи, но винаги с много любов. Това е важното и това е, което се надявам да запомниш от този текст.
Но все пак ето и малко повече факти, ако се колебаеш кое е най-доброто решение за вас.
Това, което съветват специалистите е, бебето да спи в стаята на родителите поне до навършване на шест месечна възраст.
Защо? За да се минимализира рискът от смърт по време на сън, известен още като Синдром на внезапната детска смърт. За огромно съжаление има случаи, при които дишането на някои новородени спира внезапно, докато спят дълбоко. Учените го отдават на неспособността им все още да регулират самостоятелно жизнените си показатели. Ако обаче са близо до майка си или друг възрастен – било то в едно легло или поне в една стая, бебетата дишат с ритъма на дишане, който усещат наблизо. Един вид учат се да дишат от нас.
Синдромът на детската смърт може да се появи, ако бебето е само в стая, дълбоко заспало и дишането му внезапно спре. Разбира се, това не се случва при всяко дете, което спи в отделна стая. Но такава възможност съществува, това е реално състояние и има много простичък начин да се избегне.
Ако бебето не само спи във вашата стая, но решиш да го сложиш на спалнята, тогава със сигурност ще дойде притеснението да не го смачкаш. Напълно нормална тревога. Но, повярвай ми, неоснователна. Инстинктите са голяма работа. Дори тези на бащата. Все пак има и някои съвети за безопасност, които е добре да следваме. Ако имаш дълга коса – връзвай я. Нека горната част на пижамата ти няма връзки, в които бебето може да се оплете. Големите възглавници не са препоръчителни, както и прекалено меките матраци. Също така при бебето не трябва да ляга възрастен, прекалил с алкохола.
Плюсове бебето да спи на спалнята до майка си, особено в четвъртия триместър, не са никак малко. По този начин то ще е много по-спокойно, а също и родителите му. Отначало прекарвах не малко време надвесена над леглото на дъщеря ми, за да гледам дали диша. Да не говорим колко пъти ставах, за да я взема за кърмене, след което я връщах обратно в креватчето ѝ. Докато един прекрасен ден не я сложих до мен на спалнята и си спестих ставания, местения и разсънване.
Разбира се, съвместното спане не е за всеки. Някои родители имат нужда от свое си пространство и това също е напълно разбираемо. Важно е да разбереш от какво се нуждае твоето семейство и да загърбиш всякакви външни коментари.
Виж още: Съвети от консултанта по детски сън Мария Йонова
Нови емоции
Една от причините да не се препоръчва бебето да се среща с много хора скоро след раждането е свързана с неговата недоразвита нервна система. То възприема всякакви външни промени, струпване на много хора и различните шумове. Много възможно е спокойното ти бебче да се превъзбуди, ако у вас дойде цялата рода и се редуват да го гушкат и да му се радват или пък ако за един ден вие обиколите пет други домакинства. Това са прекалено много емоции за едно толкова малко същество, което няма представа още къде се намира и единственото, което познава, е своята майка.
А как едно новородено комуникира своите емоции и несправянето си с тях – чрез плач, разбира се. Може да е нахранено, да се е наспало, да няма нужда от смяна на пелена, да няма дори колики, но плачът да не спира. В такива моменти помисли дали емоциите не са му дошли в повече, дали рутината му не е била променена. Възможно е неспирният плач да се дължи на свръхстимулация и това е нормално.
И да, знам, че искаш да направиш всичко възможно бебето да спре да плаче, но имай предвид, че понякога то просто трябва да се освободи от натрупаното напрежение. Точно като нас – възрастните. Нали знаеш – „Поплачи си, за да ти олекне”. Единственото, което можеш да направиш, е да се въоръжиш с търпение и да му дадеш цялата си любов и подкрепа в този момент.
Виж още: 30 съвета за първите 30 дни с бебето
Познати звуци
Един доста успешен начин за успокояване на разстроено бебе, както и за приспиване на едно иначе спокойно мъниче, е белият шум под различни форми. Обърни внимание как новороденото притихва и се укротява под звуците на пуснати електроуреди като сешоар, миксер, прахосмукачка, под звуците на течаща вода или пращящ телевизор, който не хваща сигнал.
И сега идва логичният въпрос – защо тези шумове така успокояват бебетата? Всъщност е доста логично.
Бебето няма нужда от пълна тишина, за да заспи. Това е абсолютно неестествена среда за него. В корема то е съществувало девет месец сред доста сериозен шум, колкото и на нас да не ни се вярва.
Сърцебиенето, звука на циркулиращата кръв, къркоренето на червата – това за нас са едва доловими звуци, но вътре, в тялото ни, те се доста по-осезаеми.
Затова не се изненадвай, ако бебето заспива без проблем, докато от съседната стая бумка пералнята, а отваря очи в момента, в който настане гробна тишина.
Виж още: 10 игри за новородено (0-3 месеца)
Очаквай скоро и втора част на материала, посветен на четвъртия триместър. В нея отново ще говорим за нуждите на бебето, свързани със здравето и грижите за него. Но съм отделила и доста внимание на майката – на нейните нужди, чувства и емоции! Четвъртият триместър е много специален период в живота на всяка жена. Тя вече е майка! Но какво идва с това осъзнаване? Какви са промените, които се случват във физически и в психологичен план? Съвсем скоро ще поговорим и за тях!
___________________
* Сайтът Mammi и неговите материали не са предназначени за лечение, диагностика или предотвратяване на заболявания. Всички материали на Mammi са написани само с образователна цел. Винаги търси съвет от своя лекар или друг квалифициран здравен работник за въпроси, свързани с медицинското ти състояние, както и преди да предприемеш каквато и да е диета, упражнения или други програми, свързани с твоето здраве.
