Така се зарадвах, когато видях профила на „Деца на борда” в Инстаграм. Помня първата мисъл, която ми мина през главата – „От кога само ви чакам!”. Защото постоянно виждам деца в коли, седнали в скута на родителите си, на предната седалка, подали глави през прозореца.
Но не чувам никъде да се говори за безопасното им превозване. Аз самата като родител имах безброй много въпроси, когато дойде време да избирам първото, а после и второто столче на дъщеря ми. Но тогава нямаше на кого да разчитам, освен на консултанта в магазина.
Днес обаче родителите имат верни съюзници в лицето на Милена Захариева и Радослава Митрова. Две майки, които, обединени от една обща идея, създават инициативата „Деца на борда”. Целта им е да съдействат на родителите да получат отговори на всички въпроси, свързани с правилното возене на децата им.
Също така е помислено и за консултации при избор на столче за кола и правилното му поставяне. Тук водещ не е търговският интерес, каквото беше моето опасение в магазините преди години, а искренното желание за информираност. И то от родител към родител.
Затова и поканих Милена и Ради за този така нужен разговор. Надявам се да сме ти полезни, а ако имаш още въпроси – те с радост ще отговорят.
Виж още: Детето пред екрана – решение или проблем?
Като за начало бихте ли се представили лично и професионално, кои са хората, които стоят зад „Деца на борда”?
Милена: Често казваме, че сме две „нищо особено” майки с общо три деца и едно куче. Аз бих се определила като човек, който винаги се опитва да промени нещата, които не харесва наоколо. Цял живот съм работила за каузи и това май никога няма да се промени. Дори след като станах родител (синът ми е на пет и малко), не забавих много темпото, само промених фокуса. Съвсем естествено, сега много повече ме вълнуват нещата, свързани с деца.
Ради: Ние сме много различни както в личностен, така и в професионален план. Изумително и за двете ни е как успяваме да се разбираме толкова добре, въпреки всичките си различия. Аз имам много разнороден професионален опит. Била съм както в частния, така и в държавния, и в неправителствения сектор. Но тук – в „Деца на борда”, за пръв път се чувствам на мястото си.
Как се роди идеята за вашата инициатива?
Ради: Ежедневието и на двете ни е такова, че почти няма ден, в който да не сме в колата. Децата ни от момента на изписването от родилния дом също всеки ден са в колата. Минаваме стотици километри в града всеки месец и наличието на толкова много шофьори, които изобщо не зачитат правилата, ни вбесява.
Именно затова, откакто сме започнали да се подготвяме за родителството, много се интересуваме как безопасно да превозваме децата си. Шофирането и изобщо участието в движението по пътищата е едно от най-опасните неща, които правим в ежедневието си, без дори да се замисляме.
Милена: Постепенно започнахме да забелязваме много деца, които се возят в колата без столче, без колани, тичат между седалките, седят в скута на шофьора или някой от пасажерите, или пък са в столчета, но неправилно поставени, дебело облечени и т.н.
Имаше един повратен момент, в който четохме за загинало бебе в катастрофа, а останалите възрастни в колата останали без наранявания. Въпреки че никъде не се споменаваше, ние знаехме, че щом само бебето е пострадало и при това фатално, то просто не е било в столче и с колани. Един загубен детски живот, който е могъл да бъде спасен…
Ради: С времето много сме мислили и обсъждали кой и как може да каже на родителите, че това поведение е опасно.
вярваме, че родителите желаят най-доброто за децата си и никога не биха рискували тяхната безопасност, ако са наясно с рисковете.
Идеята за „Деца на борда” отлежава в главите ни от няколко години, но едва сега дойде времето да се появи на бял свят.
Инициативата „Деца на борда” се реализира с финансовата подкрепа на Столична община, Програма „Европа 2020″, от Фондация „Четиридесет и две”. Само финансова ли е подкрепата и не трябва ли да е много по-обхватна? От каква подкрепа най-много се нуждаете, за да генерирате пълноценна промяна?
Милена: Да, септември 2020 г. стартирахме „Деца на борда” като проект с финансовата подкрепа на Програма „Европа 2020″ на Столична община. Благодарение на нея имаме сайт, заснехме две страхотни информационни видеа и започнахме да правим безплатни консултации на родители.
Винаги сме знаели, обаче, че това не може и не бива да бъде просто един проект, а е нужно да работим упорито и неуморно, за да постигнем промяна в нагласите и поведението на родителите. Трябва да си говорим с тях, да разработваме ново и полезно съдържание – проверено и лесно за разбиране. Родителите имат нужда от хора и място, на които могат да се доверят за осигуряването на безопасността на децата им в колата.
Такива до този момент в България нямаше. Вече ни има нас и ще търсим начини да развиваме дейността си, за да постигнем мечтата си за нулева детска смъртност на пътя в България.
Ради: Всъщност, много е жалко, че изобщо има необходимост от съществуването на организации като „Деца на борда”. Детската безопасност по принцип трябва да бъде основен приоритет на държавата и нейните институции. Ние имахме възможността да се срещнем с чудесни хора както в Столична община, така и в Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“. Но в общ план наблюденията ни са за по-скоро липса на целенасочена всеобхватна политика на всички нива.
Разбира се, безопасността по пътищата не е отговорност единствено на институциите. Наложително е да се предприемат координирани действия между институциите, бизнеса, родителите, здравните специалисти, медиите и гражданското общество. Само така ще видим устойчиви резултати.
Милена: Родителите често получават грешни, а понякога дори опасни съвети, както от медицински лица, така и от служители на реда. При консултациите никой не обръща внимание на бременните за това как да обезопасяват себе си и нероденото си бебе в колата. В неонатологичните отделения също не следят за това, дали бебето се изписва от болницата в столче за кола.
В родителските групи често могат да се видят коментари като „Педиатърът твърди, че е най-добре бебето ми да пътува в коша за новородено от количката, за да е в легнало положение“ или „Докато бях бременна ни спряха за проверка и полицаят дори ми се скара, че съм с поставен колан“. Когато такива послания идват от хора, които за нас са авторитет, ние не ги подлагаме на съмнение. Това е опасно и в някои ситуации може да бъде животозастрашаващо.
Целта ни е да постигнем устойчивост и регулярност в създаването на ново съдържание и за целта ще търсим широка подкрепа. Разчитаме и се стремим да въвличаме родители, които да помагат с разпространението на информацията, реферирането към сайта ни на родители, които имат нужда от съвет и др.
С радост бихме работили и с всички институции и организации, които имат отношение към детската безопасност на пътя и особено в колата.
А отговорните родители са нашият най-ценен и абсолютно незаменим партньор!
От много дълго време имаше нужда от вас и от разговор по темата за превозване на децата в автомобили! И последното проучване, което направихте, мисля, го доказва. Ще ни разкажете ли малко повече за него и за резултатите, които, за мен, са повече от притеснителни?
В онлайн проучването ни, което се осъществи в периода 10.09-23.10.2020 г., се включиха 1127 родители на деца до 12-годишна възраст от цялата страна. За обработката и анализа на данните ни помогна Яна Спасова от изследователска агенция Explica, за което сме ѝ много благодарни.
Резултатите не ни изненадаха, а по-скоро потвърдиха неща, които вече знаехме.
13% от тях застрашават регулярно здравето и живота на децата си с поведението си.
Родителите не възприемат еднакво отговорностите си и се различават в поведението си по отношение на превозването на децата в автомобила.
4 от 10 родители проявяват небрежност при превозване на детето в колата.
Тоест, потвърждават, че се случва да качват детето си в колата без столче, без да му сложат коланите, или пък да го държат в скута си. А тези неща излагат децата на сериозен риск.
6 от 10 родители не знаят до кога трябва да возят детето си в столче за кола.
Всъщност, родителите знаят, че съществува законово изискване да возят децата си в столче, но не всички знаят докога трябва да го правят. Детето трябва да се вози в столче до 12-годишна възраст или ръст от 150 см. При неспазване на това правило, водачът подлежим на глоба и отнемане на контролни точки.
7 от 10 родители не са склонни да спазват препоръките за детска безопасност при превозване в кола.
И това за нас е най-притеснителният резултат. Можем само да предполагаме, какви са причините за това. От една страна, шофирането и возенето в колата са много рутинни дейности. Това, вероятно, води до по-голяма увереност в собствените възможности, до създаването на устойчиви рискови модели на поведение, които в някакъв момент започват да се възприемат за правилни. Затова информираността е от изключително значение за промяната в нагласите и поведението на пътя.
Детското столче за автомобил осигурява безопасността на детето при пътуване. Как обаче да изберем най-сигурното? Пазарът е залят от модели и родителят се оказва сериозно затруднен с избора.
Столчето трябва да е съобразено с възрастта и размерите на детето, както и с автомобила, в който ще се монтира. След това трябва да отговаря на задължителните стандарти за безопасност. Ние винаги съветваме родителите да избират столчета, които са тествани от независими организации. Само тогава може да се проследи реално как би се държало столчето при катастрофа.
По-подробна информация за стъпките при избора на столче, може да бъде намерена на сайта ни.
Колко определящ е факторът цена при избора на детско столче?
Представете си вещ, която можете да купите и да знаете, че тя може да спаси живота на детето ви. Колко бихте платили за нея?
Столчето за кола е единствената вещ, която би могла да защити детето в случай на катастрофа. Цената, като при повечето продукти, които купуваме, най-често е обвързана с качеството.
Много производители покриват минимални стандарти, просто за да изкарат продукт на пазара. Докато други влагат допълнителните усилия и опит и създават детски столчета за кола, с ясното съзнание, че искат да осигурят максимална безопасност на децата, които се возят в тях. При тях плащаме за експертизата, материалите, допълнителните тестове, понякога и за марката. Но дори и така, всеки платен лев за гарантиране здравето и живота на децата ни в колата си заслужава.
Разбира се, не цената трябва да е водеща при избора. Не е задължително най-скъпото столче да е и най-сигурно. Колкото до родителите, които не искат да платят повече от 200 лв. за столче, те най-вероятно всяка година плащат повече за Гражданската отговорност на колата или пък за Каското.
И столчето, и застраховката са ни най-ценни в случай на катастрофа. Едното обаче предпазва ламарините, а другото – живота на детето ни.
Колко столчета реално трябват на едно дете докато порасне и може да ползва колан?
Най-доброто столче е това, което пасва най-добре на детето и колата ни, поставено е и се ползва правилно при всяко пътуване. Столчетата се делят на няколко групи, според ръста, теглото и възрастта на децата. Групите са от 0 до 3 и обхващат времето от раждането до 12-годишна възраст, 0-36 кг или съответно – до 150 см.
Комбинациите за всяко дете могат да бъдат различни, затова не е редно да даваме готова формула. Ако имаме възможност, идеално би било да сложим новороденото в столче от група 0+, което е от раждането докъм година и малко (до 13 кг или 75-87 см – зависи от столчето и стандарта, по който е произведено).
След това да вземем столче, което да ползва до около 4 или 6-7 години (съответно до 18 кг/105 см или до 25 кг/125 см), като и двата варианта са с возене обратно на движението. Щом и второто столче умалее, взимаме столче, което вече е по посока на движението, в което возим детето си до 12-годишна възраст/150 см.
Да, има столчета, които покриват всички групи и се предполага, че може да се ползват от раждането до 12-годишна възраст. Ние обаче никога не ги препоръчваме по две много простички причини. Няма как едно столче да предпазва еднакво добре новородено и 12-годишно,защото не е създадено специално за едното или другото, а е компромисно за всички възрасти. И да вържем и ползваме едно столче в колата цели 12 години на голяма жега през лятото и голям студ през зимата, очаквайки, че то няма да остарее и да започне да се захабява и чупи, е абсурдно. Дори столчетата си имат срок на годност и той е средно 7 години.
На сайта сме се опитали да опишем всички столчета и кое за кого е подходящо, защото знаем колко е объркващо.
Колко дълго всъщност детето може да продължи да се вози обратното на движението и защо това е по-безопасната алтернатива?
Според новия европейски регламент за безопасност, известен като i-Size, е препоръчително да возим децата си обратно на движението до поне 15-месечна възраст. Специалистите пък твърдят, че най-добре е да ги задържим така възможно най-дълго или поне до 4-годишна възраст.
Това се дължи на факта, че детският гръбнак и шийни прешлени все още се оформят и заздравяват в първите години след раждането. Те не биха могли да се справят с последиците от катастрофа – просто все още не са достатъчно здрави.
Ако детето се вози обратно на движението, при челен удар, който е статистически най-често случващият се, столчето ще поеме и разпредели удара равномерно по цялата облегалка, предпазвайки гръбнака и врата на детето.
Ако, обаче, детето се вози по посока на движението, при такава катастрофа главата и крайниците му ще продължат да се движат със скоростта, с която се е движела колата до момента на удара, оказвайки несъвместимо с живота напрежение. Това е така нареченият камшичен удар, който често е фатален за децата, особено за по-малките.
Тестовете и проучванията показват, че возенето обратно на движението е пет пъти по-безопасно от това по посока на движението. Днес има столчета, които позволяват децата да се возят така до достигане на 25 кг или 125 см, което е приблизително до 7-годишна възраст. Нашите 5-годишни деца все още се возят по този начин.
Можете да прочетете повече за возенето обратно на движението и да гледате видео, което показва разликата, тук.
Има ли проблем да вземем столче втора употреба или да ползваме едно и също столче за първото и второто ни дете?
Основният проблем със столчетата втора употреба е, че не знаем каква е тяхната история. Ако едно столче е участвало в някакво произшествие, без значение дали е рязко спиране или тежък удар, то то вече е подложено на изпитание веднъж. Възможно е да е получило леки или по-тежки структурни промени (например леки пукнатини), които да не се забелязват.
При повторно участие в ПТП, това столче може да не издържи и да не изпълни единствената си и най-важна функция – да предпази здравето и живота на детето ни. Ето защо, ако ще ползваме чуждо столче, то е задължително да знаем 100% каква е неговата история. Можем да го занесем за преглед от експерт, който да го прегледа за пукнатини или други повреди и овехтявания, компрометиращи сигурността му. Най-често вносителите на дадената марка имат сервизен център.
Второто важно нещо, което трябва да запомним, е, че столчетата имат срок на годност и тя е около 7 години. Материалите, от които са направени столчетата, стареят и свойствата им намаляват с времето, употребата и температурните амплитуди, на които е подложено в автомобила.
От кога детското столче може да бъде монтирано и на предната седалка или е по-добре да избягваме слагането му там? Може ли да се слага обратно на движението на предна седалка столче за по-голямо дете, например от 2 години нагоре?
Няма законово ограничение за слагане на детското столче на предната седалка. Единственото задължително и най-важно условие е, предната въздушна възглавница да бъде изключена. При удар би могла иначе да предизвика сериозно или фатално нараняване на детето ни.
И да, може да се слага столче обратно на движението за по-големи деца. Това е честа практика в други държави, където семействата имат повече деца. Това, което трябва да се съобрази, е че тези столчета обикновено са много обемни и е възможно да ограничат видимостта през страничния прозорец или огледалото, а това носи рискове.
А как е правилно да превозваме деца в столчета през зимните месеци? Защо и какви са опасностите, ако детето е с яке или космонавт?
Всички в колата, включително децата, трябва да свалят обемните дрехи и якета преди да сложат коланите си. Причината е, че при инцидент, въздухът в обемните дрехи се компресира. Тоест коланите по-скоро биха ни наранили, отколкото да ни опазят живи.
Ако коланът не е плътно прилепнал по тялото ни, в случай на рязка спирачка или удар, вместо да блокира веднага, коланът ще има луфт, който ще позволи тялото ни да продължи движението си и когато коланът все пак сработи, той ще нанесе сериозни наранявания на органите ни.
А детето може буквално да излети от столчето си… Можете да видите повече на сайта на „Деца на борда”.
Какви са препоръките за превозване на новородени и бебета в кола от гледна точка на продължителност? Има ли някакво време, което не трябва да се превишава в столчето за кола? Съответно и за по-големи деца?
Също като възрастните, и децата имат нужда да правят почивки, за да слязат, да се разтегнат и разтъпчат. Няма конкретно ограничение в продължителността на возенето, стига на детето да му е удобно.
При бебетата е важно да се правят чести почивки, в които да ги вадим от столчетата им, за да се раздвижат. Това е особено важно при системно по-продължително ползване на детското столче тип „кошница“ (има родители, които ползват столчето за кола като кош на количката си и така разхождат детето в парка, например).
Ако често държим бебето твърде дълго в „кошницата“, има риск от нарушаване на дихателните му функции (задушаване), тъй като голямата му глава натежава напред. Именно заради това педиатрите препоръчват да правим 15-минутни почивки на всеки 2 часа.
Говорихме основно за децата – от самото раждане до осъзната възраст, но какво можем да кажем и за неродените? Как трябва да пътува една бременна? Ставала съм свидетел и на случки, в които бъдещи майки не слагат колан от притеснение да не навредят на бебето.
На страницата ни има специална статия, посветена на бременните.
Добре е да се знае, че има специални приставки, които отвеждат и задържат долната част на автомобилния колан под корема на бременната жена. Това пази плода от притискане в случай, че се наложи коланът да сработи.
От гледна точка на безопасността, е задължително всеки път, когато се качваме в колата, да слагаме колан. Няма значение дали сме на предна или задна седалка, дали шофираме или се возим, дали сме бременни или не.
Коланът е единственото защитно средство в случай на катастрофа! не можем да си позволим да не го ползваме, защото без него ще получим тежки или животозастрашаващи травми. Ако искаме да опазим бебето в корема си, трябва да пазим себе си.
