fbpx

Станислава Кунева и нейната храна за тялото и душата

Градът е София, улицата е „Порто Лагос” 1, а мястото – пекарната „Хляб и Soul”. Ако все още не си я посетила, то пропускът е голям. Ако си, то значи си от верните фенове и не е нужно да те убеждавам в магията на храната, приготвена там. Защото вкусът ѝ остава с теб за дълго. Ето, само докато пиша, устата ми се пълни със слюнка при спомена за козунаците и канелените им рулца… И ако живеех все още в София, именно там щях да пиша този текст, похапвайки от любимите ми тестени изкушения

Днес обаче нямам тази възможност. Затова пък искам да ти представя „виновника” за тях. Главният пекар на „Хляб и Soul” е Станислава Кунева. Запознах се преди доста години със Станислава покрай работата ни. След това пътищата ни поеха в различни посоки и аз наблюдавах отстрани накъде я отведе нейният. Мина през Швеция и Испания в търсене на тайните, които карат хляба да се превръща в магия. Стигна дори до Индия, в търсене на едни други тайни, които карат душата да диша спокойно

Преди години Станислава определено не мисли, че някога ще се представя като пекар със своя собствена пекарна, но днес именно това е професионалното амплоа, в което развихря въображението си всеки ден. С появата на дъщеря ѝ започва разместването на вътрешните пластове и нуждата от промяна. Корпоративният свят ѝ отеснява, а ширина и неограничени възможности открива в кухнята, където приготвя храна за любимите хора. Но хобито бързо започва да се превръща в занаят, когато се появяват все повече и повече желаещи да опитат творенията ѝ, а Станислава се чувства все по-уверена в себе си и възможностите си.

Така, бавно и постепенно, с натрупване на знания и със захранването на една мечта, с помощта на верен приятел и съдружник в лицето на Стефка Паунова, врати отваря пекарната „Хляб и Soul”. В нея Станислава и Стефка откриват своето призвание, откриват себе си, откриват света през един различен поглед, този на предприемачи, за които хлябът вече е много повече от хоби.

И макар отстрани да изглежда, че Станислава има „най-сладката” работа, то само тя знае рецептата на своя успех. Затова днес я поканих за този разговор, за да я сподели и с нас. За да разберем от нея „съставките”, каква роля има майчинството в промяната на посоката в живота ѝ и какви са най-ценните уроци, научени от най-неуспешните експерименти в кухнята.

Здравей, Станислава. Как би се представила накратко в личен и професионален план?

Аз съм жена в началото на своите 40, която открива по-добрата версия на себе си всеки ден. Майка съм на една почти 11-годишна девойка, стопанка на една котка и двигателят и творческата енергия в пекарната за занаятчийски квасен хляб и уникално вкусни сладкиши „Хляб и Soul”.

Професионалният ти път минава през дебрите на пиара. Мислила ли си в годините на корпоративната работа, че един ден ще имаш собствен бизнес и че той ще бъде свързан именно с храна? 

Никога. Представяла съм си се как работя за голяма компания и правя кариера, как заемам отговорни позиции и решавам комплексни казуси, но никога не съм се осмелявала да мисля за свой бизнес. То не се случи преднамерено и планирано, не е било дори мечтано към онзи момент. Просто обстоятелствата започнаха да се подреждат по начин, по който аз виждах само това като възможност. Не защото исках да правя бизнес, а защото исках да правя нещата, които ми харесват, по начина, по който ги усещам. Наистина не виждах какво друго мога да правя… ☺

Кога и как осъзна, че е време за промяна? И защо тази промяна дойде с аромата и вкуса на хляба?

Още докато бях бременна, работата, която вършех като пиар на една от големите национални телевизии, не ме радваше и не ми носеше удовлетворение. С появата на дъщеря ми София и излизането ми в майчинство това усещане се засили. Осъзнах, че нямам желание да се върна на работа и че бих го направила само, ако трябва да подсигуря финансите на семейството, защото към онзи момент бившият ми съпруг стартира собствен бизнес.

Уви, докато бях в майчинство, ръководството на телевизията се смени няколко пъти и когато дойде моментът да се върна обратно, и двете страни нямахме желание да продължим заедно. Междувременно у дома започнах да готвя доста и да правя много сладкиши – първо, защото много обичам сладко, после – защото ми е интересно. Случи се така, че започнах да правя сладкиши за различни поводи на близките ни приятели, после – за приятели на нашите приятели, а накрая – и за техните приятели.

Не знам как обаче се появи идеята за правенето на квасен хляб – просто в един момент изплува отнякъде в съзнанието ми и докато не намерих кой да ми покаже как се прави такъв хляб, не мирясах.

Никога не бях месила и нищо не разбирах, но след като направих първия си хляб, просто се влюбих – правенето на хляб влезе в сърцето ми и остана там.

Голяма магия е квасеният хляб – див и трудно опитомим, човек трябва да култивира в себе си търпение, грижа и любов, за да разбере процеса, но когато го разбереш, той е много отблагодаряващ се. 

Пекарната Хляб  Soul е съвместно начинание – Стефка Паунова е твой бизнес партньор. Балансът помежду ви лесно ли се постигна и какво би казала за това да имаш човек до себе си, с когото да делиш отговорността в бизнеса? 

Ние със Стефка сме много еднакви на едно ниво и много различни на друго. Същевременно имаме сходни ценности и се разбираме, и това е безценно. Всъщност, ако не беше това партньорство, не бих могла сама да направя пекарната.

Иначе балансът го търсим постоянно. Сега – след 6-7 години съвместна работа, знаем много повече една за друга – къде са ни силните страни и какви неща умеем да правим с лекота. За щастие, всяка от нас е силна в различни сфери и се опитваме да използваме уменията си максимално, а дефицитите – да компенсираме с помощ отвън, ако не успяваме да се справим сами. 

Трудно ли съумяхте да изградите екипа си и да намерите правилните хора, които да споделят вашата философия за това как функционира една пекарна?

Отнема време да попаднеш на точните хора, както и да ги обучиш, да се сработите, но ако са твоите хора и имате сходни разбирания и ценности – удоволствието е голямо. Получават се невероятно добри неща. Безкрайно благодарна съм на целия ни екип, че освен с ръце работят и със сърце, че са отдадени и че ни следват в идеите и реализацията им.

Виж още: Денина Мартин споделя какво е да си майка предприемач в България

Как протича един ден на главен пекар?

Знаеш ли, чувствам се по-скоро като диригент на малък „бутиков” оркестър, а не като главен пекар. ☺ Идеята за пекарна дойде, защото си мислех, че ще правя хляб, но впоследствие се оказа, че когато имаш пекарна, правенето на хляб върви паралелно с дълъг списък от други неотложни задачи.

За щастие, нашият екип знае какво прави и аз се намесвам само когато имат предизвикателства и нужда от подкрепа или когато създаваме нови продукти. Една част от работата ми е организационно-административна, а другата, за моя радост, е свързана с творческия процес и създаването на продуктите – затова съм или в „офиса”, или в кухнята.

Каква е тайната на съвършения хляб и с какво вашият е различен и уникален?

Вниманието и грижата, която отделяме, за да го приготвим – около 5-6 часа трае процесът по месене и оформяне, а после му даваме време да втаса бавно. Нужни са 24 часа, за да може квасът да се развие и да промени едни съставки в други, да направи хляба полезен и да го насити на вкусове и аромати, които след изпичането си личат във всяка хапка. На едно ниво ферментация, но на друго – алхимия. ☺ 

На какви житейски уроци те научиха успешните и недотам успешни експерименти в кухнята? 

Неуспешните експерименти са най-големите учители. Понякога се оказва, че грешката е вярна, а друг път е много важно да спазиш точната рецепта. Това, което открих обаче, е че ако останеш в болката от грешката, никога няма да можеш да вземеш знанието от нея.

Животът е отражение на качествата, които всеки от нас носи – независимо дали ни е приятно, или не, и когато разберем това, осъзнаваме, че всеки един момент ни се дава като възможност да се развиваме.

Коя е рецептата, която винаги правиш за себе си, когато имаш нужда от храна за душата?

Топла супа с щипка любов и грижа. Мисля, че това ме храни на всички нива. Ако е направена от някой любим човек – още по-добре. Храната приема и предава енергия, затова е много важно кой я приготвя. Един от най-любимите ми моменти е да отида при майка ми и тя да ме нахрани

Колкото и човек да гори в едно начинание, добре е да почива от време на време, за да не прегори. Как го правиш ти? 

Да ти призная, прегарянето ми се е случвало два пъти – и в корпоративния свят, и в пекарната. Мисля, че то се случва, когато човек изгуби връзка със себе си, ако въобще я е имал преди това, когато няма разбиране как да се грижи за тялото си и за менталния и емоционалния си свят – неща, на които не ни учат в училище ☺

Така че на 40 аз се уча на грижа към себе си – да се храня редовно и нормално, а не на крак между задачите, да се движа редовно – разходка в планината или в парка, уча се да си давам качествена почивка и сън – релаксация и лягане в нормално време. Можеш ли да си представиш, че в първите години на пекарната работехме между 12-14 часа, 6 дни в седмицата, а в неделята работехме по 5-6 часа. Колко време човек може да издържи на такъв режим? Със сигурност не дълго. 

Знам, че обичаш да пътуваш и Индия е сред любимите ти дестинации. Разкажи ни малко повече за тази любов. Каква е Индия в твоите очи и как успя да открадне част от сърцето ти, за да се връщаш отново и отново?

Открих Индия благодарение на йога – преди почти 18 години попаднах на йога практиките на Ани Павлова, които са ми помагали да преминавам през много трудни моменти в живота.

Отначало въобще не съм и допускала, че ще имам желание да отида в Индия. Всичко ми е звучало приказно, далечно и мистично. Но в един момент желанието се появи и пътуването се случи естествено.

Индия е друга вселена – тя съчетава в себе си крайности, които са  трудно смилаеми за нашите умове. Не мога да опиша пътуванията си – не съм толкова умела в използването на думите, но мога да кажа, че за мен Индия е магия. Знам, че не всеки ще я види и усети така, но със сигурност знам, че ако я гледаш с очите – ще видиш едно, а ако я гледаш със сърцето – ще видиш друго

Виж още: Роси от Trips with Rosie за любовта към фотографията и уроците от майчинството

Дъщеря ти се казва София, което значи мъдрост – помогна ли ти да помъдрееш и кои са мъдрите уроци, които ти вземаш от нея, предполагам, всеки ден?

Най-големият урок е да гледам на света през нейните очи – с чистотата, любопитството и интереса, които носи всяко дете.

Мисля си колко ли прекрасно би било майка ми да имаше пекарна, докато растях… Как дъщеря ти гледа на твоята работа, готвите ли заедно, тя споделя ли кулинарната ти страст?

О, София много обича да прекарва време в пекарната и в кухнята с мен. Преди пандемията помагаше с правене на дребни сладки и бонбони или общуваше с клиентите в пекарната, но сега вече не е възможно. Тя много цени вкусната храна и покрай моята работа е добре запозната с различни видове продукти. По време на домашното обучение нерядко се е случвало да си приготвя обяда сама. Напоследък е на вълна суши – трябва да призная, че го прави чудесно. ☺ 

Кои са уроците от последните години, посипани обилно с брашно, които се надяваш да ѝ предадеш?

Да носи добротата в себе си и да знае, че подобното привлича подобно. Да знае, че няма да се хареса на всеки и че това е напълно ОК. Да бъде себе си, да обича себе си и да приема грешките си, защото те са най-големите ни учители.

След като майчинството ти свършва така и не се връщаш в корпоративния свят, а поемаш по един съвсем нов път. Кои са най-ценните уроци, които научи в последните години, изпълнение с толкова промени?

Толкова много неща научих! Всъщност комплексните казуси, които си мислех, че ще решавам в корпорацията, се случиха тук – в пекарната, където е по-трудно, защото в корпорацията ти си част от една добре смазана машина, а тук – ти си цялата машина. Покрай това открих, че мога да разчитам на себе си, да се доверявам на усещанията си и да ги следвам, независимо какво е мнението на другите – натрупах самоувереност.

Научих се да поемам толкова ангажименти, с колкото мога да се справя качествено – научих се на отговорност. Започнах да се доверявам на хората, с които работя, и видях, че има много начини да се реши една задача и че всеки от нас – бидейки различен, ще намери различно решение.

Научих се на толерантност. Видях, че независимо от моите желания и амбиции, нещата се развиват със свое темпо – научих се на търпение.

Станислава Кунева хляб и soul
Кредит: Личен архив

Виж още: Божена Иванова споделя защо и как жените създават един нов свят

Мария Малчева
Мария Малчева
Професионалният опит на журналист и личният опит на майка на двегодишна дъщеря превърнаха този сайт в мой нов „дом". Обичам да откривам света, различните гледни точки, вълнуващи истории, да търся своята истина и да я споделям. Ще се радвам заедно да изградим една общност, в която всички да се чувстваме в свои води.

Полезни статии, от които може би се интересувате

Коментари

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

Най-четени статии