Този 8 март издателство „Мармот” уцели право в десетката със заглавието, което избра да публикува. „Понякога в главата на мама бушува буря” е книгата, от която всички майки се нуждаем и която чакахме доста дълго време.
„Понякога в главата на мама бушува буря: говори на висок глас и със стиснати зъби. Друг път е облачно и навъсено, чак забравя закуската. Закъсняваме за рождените дни. Но понякога сияе дъга в главата на мама! Тогава тя пее в колата и ме обсипва с целувки. Зная, че и в моята глава понякога има гръмотевици и светкавици. Понякога е облачно, а друг път сияе дъга. Това е история за емоциите, които понякога усещаме. Те не са страшни, когато знаем, че са част от живота – и моя, и на мама.“
Да, в главата на всички ни понякога бушуват бури. И вместо да се опитваме да ги скрием от света, е време да говорим открито за тях. Защото тежестта на образа на перфектната майка е огромна и ние нямаме нужда от нея! Имаме нужда да вървим с лекота през живота и майчинството, да се учим от грешките си, да не се срамуваме от тях, а да ги признаваме и да не се страхуваме, че ще бъдем съдени за тях!
С издаването на книгата „Понякога в главата на мама бушува буря” започва важният разговор за тази така прекрасна и така неперфектна майка! Медийната кампания на издателство „Мармот” обедини много майки в честен диалог за случващото се в техните глави.
Екипът ни също се присъедини и днес ще ти споделим как всяка от нас възприема образа на „перфектната” майка. За целта използвахме и водния знак на кампанията „НЕВИНАГИ СЪМ ПЕРФЕКТНА”. Ако и ти искаш да се присъединиш към разговора в социалните мрежи, използвай същия филтър, който можеш да откриеш ТУК.
Виж още: Какво се крие зад гнева на майката и как да се справим с него
Диана Йосифова, майка на Дария (2 години и 4 месеца)
„Едно от най-болезнените неща, които научих като родител е, че всъщност всички сме провалени родители изначално. Тази мисъл не е моя, а на един татко на четири деца и от гледна точка на опита, съм склонна да му вярвам. Не сме идеални хора, няма как да сме идеални родители, още по-малко да създаваме такива деца. Така че нищо друго не ни остава освен просто да се опитваме да минимизираме щетите.
А и в крайна сметка детето няма нужда от перфектен родител, както и ние – от идеални деца. Преди всичко то се нуждае от щастлив родител. Щастливият родител понякога е егоист, отстоява своите нужди и прави нещо за себе си – отива на фризьор, излиза с приятели или изпива кафето си и прочита няколко реда на спокойствие. Дайте си време без детето. Направете го заради вас. И най-вече заради него. Учете децата си, че няма нищо лошо в това да се правят щастливи, лесно щастливи от малките неща.”
Ели Цoнова, майка на Стела (1 година и 10 месеца)
„Стремежът към перфекционизъм е крайност. А всяка една крайност е вредна. Искам детето ми да расте свободно и истинско, да знае, че човек има добри и лоши дни. Няма такова нещо като перфектна майка, защото и майката е просто един човек, на когото трябва да е позволено да греши. Само от грешките си мога да се науча да бъда по-добра майка за своето дете.”
Виж още: Peer pressure за майки – какво означава и как да се справим с него
Златина Георгиева, майка на Калоян (1 година и 9 месеца)
„Сблъсквам се с моята „неперфектност” всяка сутрин, когато пускам телевизора на сина ми докато приготвям закуската. Колкото и да съм против даването на устройства на децата, тези 15 минути с „Маша и Мечокът” спасяват целия ден.
Дълго време се чувствах виновна и гузна заради това, в главата ми звучаха всички статистики и анализи за вредата от екранното време… Докато не си казах, че тези 15 минути са перфектни за мен. И ако те ме правят неперфектна майка, предпочитам да съм неперфектна спокойна майка, отколкото перфектна истеричка. Особено рано сутрин.”
Кристина Гочева, майка на Хари (6 години) и Кай (1 година)
„Когато говорим за „перфектната майка”, никога не трябва да подценяваме относителността, но и перфидността на това прилагателно, слагано често пред образа на майката. Защото то не е безобидно и има силата да саботира персоналните ни усещания и инстинкти. И още по-лошо – кара ни да се съмняваме в себе си, в собствените ни възможности и подлага под съмнение стойността ни като майки.
Бих забранила завинаги това илюзорно прилагателно в комбинация с майка, защото то поставя допълнително невидими капани в и без това предизвикателното ежедневие на всички майки, лишавайки ги напълно от автентичност, като подменя собствените им чувства и емоции със стремеж към нещо, което реално не съществува.
Ние се раждаме като родители чрез децата ни и се учим да бъдем такива в динамичната среда на постоянни промени. Затова е далеч по-важно да се погрижим за менталното си здраве, а не да се впуснем в гонитба на невъзможното. Нека оставим Фотошоп перфектността за кориците на списанията и приложенията на Инстаграм, защото в истинския живот няма по-добър филтър на реалността от усмихнатите очи собствените ни деца.”
Мария Малчева, майка на Мона (3 години и 10 месеца)
„В главата ми често бушуват няколко бури едновременно. И толкова много въпроси… Справям ли се добре? Добра майка ли съм? (И дума не може да става за перфектна) Детето ми щастливо ли?…
Често ми се струва, че не се справям добре, защото имам високи изисквания към самата себе си. Гледам други майки и си мисля, че се справят в пъти по-добре във всяка една ситуация… И тогава дъщеря ми идва, прегръща ме, целува ме и ми казва „Ти си най-прекрасната майка на света!” или „Ти си най-страхотната майка на света!”. А аз се чудя – „Боже, тя на мен ли говори?!”. Това са любимите ми моменти, когато тя ме сваля на земята и се виждам през нейните очи. Обичам да се виждам точно така, както ме вижда тя. Мисля, че това е най-реалната оценка за усилията ни като майки – любовта на нашите деца!“
Виж още: Бърнаут синдромът вкъщи – как са застрашени майките?
Мартина Захариева-Иванова, майка на Александър (4 години) и Изабел (2 години)
„Невинаги съм перфектна, защото колкото и да се старая или времето, или силите (или и двете) не стигат. И тогава невинаги къщата ми е идеално чиста и подредена, невинаги вечерята е от 3-степенно меню и невинаги децата са идеално сресани и облечени. И това е ок, защото за щастие разбрах – важно е да избираме кои битки да водим и какво да пускаме настрани, кое е преходно и незначителни и кое е наистина важно. Често желанието да сме перфектни води точно до това да вземем прекалено много дини под една мишница и да се борим с несъществени вятърни мелници. Накрая просто изпускаме дините и изпускаме емоциите си!
Да, не съм перфектна и не владея перфектно емоциите си. Понякога се разплаквам, понякога се развиквам и накрая изпитвам вина. Друг път обаче успявам просто да стисна зъби и да вдишам дълбоко. Тогава виждам, че тези дребни и ежедневни неща, които ме ядосват или напрягат, съвсем нямат значение и отминават бързо. Важното остава – обичта, усмивките и прегръдките на моите деца, а за тях съм просто „Мама” и нейният образ в техните очи е винаги идеален.”
Наталия Тодорова, майка на Кари (6 години и 7 месеца) и Мити (3 години и 2 месеца)
„-Мамо, ти всичко ли знаеш? – пита ме дъщеря ми Карина.
– Не всичко, Кари, но знам много.
– Но нали възрастните никога не грешат?
– Ооо, съвсем не, правим много грешки. Всеки прави грешки – така се учим. Не можем да сме перфектни, но можем да бъдем добри.
В главата ми бурите се прескачат една друга. От лек ветрец и ситен дъжд, през урагани и цунамита, понякога и всичко накуп. Понякога успявам да „удържа фронта”, да остана „перфектна” – или поне така изглежда отвън. Друг път бурята в главата ми застрашително връхлита и близките около мен. Не можем да сме перфектни, но можем да сме добри. Това си повтарям. „Перфектно добри” също няма – но поне можем да се стараем.”
Стефи Стоянов, майка на Александър (2 години и 4 месеца)
„Не знам кой измисли образа на „перфектната майка”, но не е бил добър човек. За човек като мен, който е постоянно подвластен на синдрома на „отличничката” и иска да е перфектен във всичко, майчинството е най-голямото изпитание. Исках да съм като Инстаграм майките – изкъпана, слаба, добре облечена, с подреден дом, обгрижен съпруг и щастливо дете, снимано като манекен от новия каталог на висок клас модна марка. Та нали това сега е еталон за „перфектна майка”. И как само искрено ги мразех тези Инстаграм „идеални” майки, и как се самобичувах, че и днес ходя като зомби, че отново искам да поръчам книгата „Как да не убиеш съпруга си”, че у нас е паднала бомба, но нямам сили дори да си помисля да подредя, че отново поръчваме храна, вместо да сготвя…
Докато един ден просто спря да ми пука. Спрях да следвам хора, които ме стресират, спрях да се фокусирам върху дребните неща и поставих грижата за себе си сред приоритетите си. Исках отново да се чувствам добре в кожата си, да съм креативна, да съм спокойна и грижовна. И знаете ли какво открих? Да си неперфектен било супер хубаво и шарено!
Днес ми е весело, утре ми е тъжно; днес ми се готви и чисти, утре не (най-вероятно и в следващите дни); днес ще си сложа хубави дрехи, но утре ще работя вкъщи по пижама… Животът е прекалено хубав, за да робуваме на еталони. Който иска да се бори за медал – успех, аз предпочитам да съм „неперфектна”.”
Христина Йорданова, майка на Рада (2 години)
„Не искам да съм перфектна. Искам да съм пример за дъщеря си, че съм човек – понякога греша, ядосвам се, а има и моменти, в които се чувствам безсилна. Но само така съм истинска. Искам тя да се научи да бъде щастлив човек със своите недостатъци, чувства и емоции. И да знае, че не измитите чинии и изгладени дрехи ни правят перфектни, а любовта, която има в дома ни.”
Виж още: „Моменти за мама” – запознай се със свещта, която заслужаваш
