През април дъщеря ми навърши три години. Когато се роди, три години ми се струваха цяла вечност. Не можех да си представя, че ще трябва да изпратя до двора на детска градина малкото вързопче, което държах с едната си ръка. Но ето, че този ден наближава и цялото семейство се подготвя за него, всеки по свой си начин.
Ако трябва да съм откровена, детската градина щеше да е вече част от нашето ежедневие, ако не беше се случила пандемията, която промени до голяма степен представите за нормално. Сигурно още миналата година щях да съм я записала, но реших просто да не си причинявам излишния стрес и постоянно променящите се разпоредби. Определено не съжалявам за решението си да изчакам, но знам, че моментът малката да тръгне на градина вече е настъпил. Виждам интерес и в нея, желание да бъде с други деца, виждам колко по-лесно и успешно се социализира. Въпреки това, обаче знам, че промяната, която предстои е голяма и въобще не я подценявам.
Затова, ако и на теб ти предстои тази голяма стъпка, то надявам се да съм ти полезна с няколко съвета, които подбрах – както от приятелки, така и от прочетена литература. Защото именно споделеният опит прави нашия сайт общност. Подбрах и полезна литература – няколко детски книжки, които също мисля, че биха били подходяши за най-малките, за да можем максимално добре да им обясним както ги очаква. А и книги за нас, родителите, защото и ние също имаме нужда от цялата помощ, която можем да открием, нали? 😉
Виж още: Кога е време детето да започне да спортува?
Кога е време за детска градина?
Започвам с Големия въпрос! Кога е най-подходящият момент да пуснем детето си на ясла или детска градина? Моето мнение е изцяло лично, разбира се, но се пак ще си позволя да го споделя, защото предполагам, че отговорът е релевантен за много хора. А именно – когато всеки сам прецени, че е дошъл моментът за неговото дете.
Да, това едва ли е точният отговор, който всеки търси, аз определено имах нужда от по-голяма конкретика още след като дъщеря ми се роди. С времето обаче осъзнах, че няма универсална формула, по която да се водя. И, надявам се, ти ще осъзнаеш същото. Понякога дори не е въпрос на избор – да пусна детето си на едва, на две или на три години, а може би на четири, а може би пък направо на училище. Много мамми нямат лукса да избират, не могат да си позволят да гледат детето си и го записват на ясла или градина. В други случаи могат, искат и решават да гледат детето си по-дълго време.
Всяко семейство трябва да вземе това толкова лично решение само за себе си, но често това е трудно, особено под натиска на близки и не толкова близки хора.
Първо те питат няма ли скоро да раждаш, а в момента, в който родиш вече те питат дали си записала детето на ясла…
Иска ми се да можем да спрем да се влияем толкова от чужда намеса, от теории, прочетени в книги – пуснете го рано да свиква или пък изчакайте, за да порасне достатъчно и да е готово. Истината за всеки изглежда по-различен начин. Ако не ти се налага да бързаш и не си притисната от наложително връщане на работа или грижа за друго дете, то съветът ми е простичък – а именно да се водиш по собственото си дете, а и собствените си нужди. Защото отглеждането на едно същество, което зависи изцяло от теб, е работа не на пълен работен ден, а на пълно денонощие. И ако усетиш, че имаш нужда от помощ – няма нищо лошо да я потърсиш. Но ако се чувстваш добре у дома, ако виждаш, че детето ти още не е готово да се отдели – тогава не бързай. Насладете се на времето заедно, забавлявайте се, учете се и се подготвяйте за детската градина и нейните предизвикателства.
Рано или късно, първата среща със среда, различна от домашната, ще се случи. И е колкото вълнуващо, толкова и плашещо и емоционално за всички членове на семейството, разбира се, по различни причини. И когато моментът настъпи, това, което можем да направим, е да сме колкото се може по-подготвени за него. Ето и няколко идеи как да се случи това.
Суха теория
Започни да говориш на детето си предварително за детската градина. Обяснявай в удобни моменти какво представлява, защо децата ходят там, какво правят, когато са там. Ако около вас близки дечица, които ходят, давай ги за пример, за да може твоето дете по-лесно да прави асоциации с познати хора.
Ако детето е по-малко и му е трудно да разбере всичко, което му казваш, може да е добра идея да използваш игрови ситуации, с които да илюстрираш концепцията за детска градина. Може дори да използваш играчки, за да визуализираш един ден в детската градина – от началото, когато родителите оставят детето, през това какво се случва на мястото, до момента с вземането вечер.
Виж още: Как играта с кукли развива социалните умения на децата ни
Книжките също са много добра идея, защото в тях, освен визуални илюстрации, с прости думички са обяснени най-важните моменти, за които детето е добре да бъде подготвено.
Докато четеш разяснявай подробно всичко, което може да остане неразбрано от детето. Когато то запомни добре героите, давай ги за пример, когато говорите за детската градина. Отговаряй спокойно на всички въпроси, колкото и странни да ти се струват.
Сухи тренировки
Друга добра идея е да заведеш предварително детето в учебното заведение, което ще посещава. В ситуация на пандемия, най-вероятно няма да може да влезете вътре и да разгледате спокойно, но това не значи, че не можете да минете покрай градината няколко пъти. Минете в различни часове – докато има деца в двора, например. Покажи му ги, обясни му какво правят. Минете, когато няма деца, обясни му какво правят вътре, обясни му за следобедния сън, за игрите, храната.
Ако е възможно, някоя събота или неделя го заведи в двора на градината да поиграе на площадката – скоро това ще бъде неговата площадка. Нека свикне с мястото, да го почувства свое и когато дойде моментът за истинско посещение, стресът ще бъде значително по-малък.
В идеалния случай, ще имате и познати дечица, на които също им предстои да са в същата градина, а може би дори група. Може заедно с майките им да ги заведете на опознавателен тур.
Истински емоции
Тревожността, която може да обземе децата заради предстоящата раздяла е нещо, което трябва да имаш предвид. При едни деца може да се изяви в голяма степен, при други може дори да е съвсем лека, но какъвто и да е случаят, не бива да се игнорира. Нашата работа като родители е да валидираме чувствата на децата си, да ги уважаваме и да им помогнем да се справят с тях.
Ако детето е малко и тръгва на ясла, то тогава със сигурност е трудно, защото още не можем да очакваме да разбере всичко, което му казваме. Но в този случай можем да сме до него физически, да го гушкаме, когато има нужда, да прекарваме повече време заедно, когато е възможно. Когато пък детето вече е по-голямо и разбира всичко, то трябва да се стараем с помощта на думите да тушираме дискомфортът, през който преминава. Доколкото ни е възможно, разбира се. Защото
често емоциите, които бушуват в децата ни, са прекалено бурни, за да бъдат подвластни на успокоителни думи. Тогава единственото, което ни остава е да сме търпеливи, да ги обичаме и да им дадем подкрепата си, когато и те са готови да я получат.
Да игнорираме чувствата и притесненията им определено не е печеливш подход. Защото ги оставя объркани в една достатъчно объркваща за тях ситуация. Специалистите съветват да споделяме и нашите чувства с тях, за да видят и усетят, че заедно преживяваме този момент. Непосредствено преди старта на учебната година, може да казваш на детето неща от типа на: „Вълнувам се, че скоро ще започнеш да ходиш на детска градина, но ще ми липсваш много!“. С подобни изречения напомняме на децата си (а и на себе си), че промяната може да е колкото вълнуваща, толкова и притеснителна и това е напълно нормално и разбираемо. И както заедно преминаваме през тези емоции, така и заедно ще се справим с тях.
Виж още: 8 техники за справяне с гнева и емоциите на двегодишните деца
Моментът на раздялата
Каквото и да си говорим, колкото и да сме подготвени, няма как да знаем как ще реагира детето, когато дойде моментът на раздялата и първият ден в детската градина, а след него и всеки следващ. Като родители ни се иска това да е един безболезнен процес, иска ни се детето ни да свикне и да се адаптира бързо, да му хареса и да ходи с желание. Дали обаче това ще е случаят? Дано! Пожелавам го искрено на всички мамми, а и на себе си, защото и аз съм в очакване съвсем скоро на този ден. Каквото и обаче да се случи, ето какво е добре да знаем.
Първо – не е добра идея да протакваме раздялата. Дори детето да се разстрои, нека го прегърнем, да му кажем няколко окуражителни думи, но след това, колко и да ни е трудно, трябва да си тръгнем. Оставайки дълго на входа само създаваме повод то допълнително да се разстрои и ако сме решили, че ще го оставим в градината, то по-добре е това да се случи възможно най-бързо.
Второ – ако е възможно, нека бащата да води детето, а майката да го взема от градина. Това е съвет, който бях чела доста отдавна, но остана в съзнанието ми, защото логиката ми допадна и определено мисля да го приложа. Идеята е, че с бащите децата не си позволяват толкова да се тръшкат и налагат. Татковците, със своята мъжка енергия, не предразполагат дори към такова поведение. Ако мама изпраща детето, тогава тя самата много повече може да се разстрои от гледката на тъжното си дете. Докато бащата в подобен момент ще е по-събран, детето ще усети неговото спокойствие и самото то е много по-вероятно да реагира спокойно и разумно, колкото и да му е трудно. Идеята майката да вземе детето също е доста логична. Защото след труден ден, всеки има нужда от топлина, подкрепа и разбиране, а кой по-добре може да ги даде от мама?! Тя ще е там, в края на деня, с цялата си любов, готова да прегърне и приласкае малкия герой.
Трето – който и да оставя и взема детето, може да опита да си създаде с него специален ритуал. Вместо раздялата да е тъжен момент, защо не се превърне в забавен с пеене на любима песен, поздрав със специално ръкостискане или дори танц. Вземането пък може да е съпроводено със среща с любима плюшена играчка или разходка в любимия парк – нещо, което детето да очаква с нетърпение и което да го зарадва на финала на деня.
Още малко чужда мъдрост
Промяната е голяма, факт. За първи път ни се налага да оставим детето си с непознати. Но не забравяй, че това е най-доброто решение за твоето дете – за неговата самостоятелност, социални умения и цялостно развитие. Освен това, колкото и страшно да ти се струва да се разделиш с малчугана, това всъщност не е първата ви раздяла. До този момент и имало много такива и с всички сте се справили страхотно и всички са ви подготвяли за този момент. Първият път, когато остави бебето с баща му, с баба му или дядо му, първият път, когато заминахте с татко му за уикенда, първия път, когато го остави само в детски кът –
толкова много първи раздели вече са минали и именно те са били малките стъпки към голямата промяна. Довери им се, че са свършили своята работа.
Ако все пак самата ти все още не се чувстваш уверена за предстоящата раздяла и имаш своите притеснения, то направи всичко, от което се нуждаеш, за да си спокойна. Защото когато мама е спокойна, детето също ще е, бъди сигурна. Запитай се от какво се нуждаеш и го направи.
Дали да посетиш градината, да говориш с учителката, да се запознаеш с родители на други деца от същата група. Ако пък се притесняваш за детето и неговите реакции, то прочети повече по темата. На книжния пазар те очакват много подходящи заглавия, които да ти помогнат по-добре да вникнеш в детската психика и да погледнеш през детския поглед предизвикателството, наречено детска градина.
