Има интервюта, които са много повече от разговор, те са ритуал. Случват се рядко, но се помнят дълго. Такава бе и срещата ми с Божена Иванова – една осъзната и непрестанно търсеща жена.
Родена и израснала в София, но от дете, свързана със земята. Посвещава 10 години от живота си на науката – биология и химия. Завършва Националната природо-математическата гимназия в София, след това заминава за Единбург, за да учи молекулярна генетика. Науката дава много отговори, но и поставя много ограничения за будния ѝ ум и сензитивна душевност.
Тогава Божена усеща силен повик да се върне България. Няма идея какво следва, но е сигурна, че е на прав път. Той минава през йога, астрология, хюман дизайн, учението на Петър Дънов… Споделя обаче, че не е открила „своето” в нито едно от изброените.
Божена е тук, за да помага на живота да се случва по по-добър начин. Тя не може да се побере в няколко думи или определения, защото е свободен дух.
Занимава се с с женски практики, помага на много жени да се свържат със себе си, да заченат и родят осъзнато. За всичко това можеш да научиш в нейното пространство Sacred Earth Woman.
Божена ме заведе под един 800-годишен габър, откъдето думите ѝ достигат до теб. Ето ги и тях:
Коя е Божена?
Един от основните смисли в моя живот е да отговоря на този въпрос. Винаги съм имала изначална нужда да изследвам живота в много голяма дълбочина.
Първо започнах с науката – биология и химия. Тя обаче се оказа твърде ограничаваща и в един момент усетих, че това не е моят път и трябва да се върна в България. Сякаш земята ме викаше да се прибера. Това означаваше да оставя всичко, което съм градила 10 години. Направих тази стъпка и скочих в неизвестното.
Как се почувства, когато стъпи отново на българска земя?
Знаех, че взимам най-правилното решение. То не беше много добре посрещнато от голяма част от моите приятели, роднини и колеги. Човекът, който безусловно ме подкрепи, беше майка ми. В момента, в който ѝ казах: „Мамо, не мога повече тук“, тя ми каза: „Купувай си билет и се прибирай“. В България сякаш всички парченца на душата ми се събраха. Помня и датата – 21.12.2012 г.
С какво започна да се заминаваш след връщането в България?
Започнах да изследвам тотално друга материя – човешкото съзнание.
Сама ли беше по този път? Имаше ли от кого да се учиш?
Винаги е имало хора, които са ми предавали познание, но аз не съм човек, който да следва само една конкретна посока. През 2010 г. започнах да се занимавам с йога, след това с будистка медитация випасана. В момента се занимавам с женски практики. Приела съм много дълбоко учението на Учителя Петър Дънов, но в същото време не съм част от нито едно от тези неща като догма.
Във времето, в което живеем сега, имаме възможност да изследваме себе си през много канали. Станах изследовател на духа – как функционира съзнанието и подсъзнанието, каква е връзката с духа и с Бога.
Кое беше най-голямото вдъхновение за теб, за да започнеш да се занимаваш с женски практики?
Моментът, в който забременях с дъщеря си и се превърнах в майка. Тогава видях какво означава да живея в силата си на жена. Започнах да се занимавам с йога за бременни, няколко години преподавах в София. Подкрепях жените по пътя на съзнателна бременност и раждане. След като детенцето поотрасна, продължих да изучавам същината на жената през нашите менструални цикли и през връзката ни със земята.
Как виждаш съвременната жена?
Ако трябва да говоря за нея като обобщен образ, това е жена, която в момента се събужда. Жена, която започва да осъзнава какво означава да бъде в силата си. Ние излизаме от парадигмата, че да си жена е бреме, наказание, че жените трябва да служат и да се страхуват от мъжете.
Сега жените искат да са жени, да бъдат в центъра си, да уважат мъжа, но да знаят много добре къде се намират.
Има събуждане и по отношение на нашата менструация и свещеността на нашата кръв. Досега това беше тема табу, нещо, от което едва ли не трябва да се срамуваме или да прикриваме. А то е една от най-големите ни благословии.
Все по-често се правят женски практики за свързване със силата на утробата, на сърцето, за освобождаване на нашата свещена сексуалност. Жените вече не искат да робуват на ограниченията, налагани от обществото. Ако нашата човешка реалност е започнала с култ към Богинята Майка, след това се обръща към Бога Баща, сега сме във време, в което мъжкото и женското начало започват да живеят в баланс.
Как протича процесът на осъзнаване на женската ни сила?
Това е един много интензивен процес, който откъртва от подсъзнанието ни травми и страхове, които са били запечатани в нас през вековете. Единственият ни шанс да преминем през това, е да се синхронизираме със земята.
Ако мъжът е в служба на духа и на Бога, жената е в служба на материята, т.е. да проявява божествените принципи на Земята. Можем да направим това, като почитаме нашите свещени храмове – телата си и Земята. Това е труден процес за много жени, защото се срещат с табутата, поставени върху тях, върху майка им, баба им, прабаба им и върху прамайката като цяло. Това е колективното женско подсъзнание.
Значи всички сме свързани?
Разбира се. Осъзнаването е процес на лечение.
Когато една жена лекува себе си, тя изцелява и колектива.
Целта е цялото съзнание да премине в една по-висока честота. Това се случва само през освобождение от старите модели и травми. Трябва да ги приемем, изплачем, да ги освободим, обикнем, за да ги изцелим. Ако ние не се справим с това, то остава за нашите деца и т.н.. Това е въпросът за приемствеността.
По-добре да поемем по-голяма отговорност сега, за да направим най-доброто за себе си и за нашите деца. Моята мисия е това прочистване да се случи по най-добрия начин. Затова се занимавам с женски ритуални практики, съзнателното зачеване, съзнателната бременност, защото това е начинът, по който мъжът и жената могат да се пречистят и да отворят възможно най-чист канал за детето си.
Къде се крие най-голямата сила на жената?
Основата на всичко е жената да осъзнае, че е свещена. Тя е портал, през който този живот продължава. Тя е богиня, защото е част от божествено съзнание. Това не е страшно и не означава, че няма човешки недостатъци.
Основната мисия на жената е да пази живота, да води принципа на любовта, съзиданието, грижата, удоволствието. Да създава красив и подхранващ свят за себе си, за мъжа си, за децата. Когато осъзнае дълбоката си свещеност, тя започва да обича и да се грижи за себе си.
Пътят на себеотхвърляне и себекритика, за да удовлетворим обществото, партньора си, родителите и т.н., ни обезценява като жени.
Всяка от нас трябва да разбере, че е ценна сама по себе си. Дълбокият женски принцип е „да бъдеш“, не да правиш едно или друго нещо, защото това е мъжки принцип. Успокой се, издишай и си позволи да бъдеш!
Какво може да направи всяка жена, за да се свърже с женската си сила?
Всеки ден отделяй по три минути сутрин и/или вечер, и си казвай: „Аз съм ценна. Обичам се. Великолепна съм“. Ние винаги се стремим да правим нещо – да работим, да гледаме децата, да се грижим за мъжа, за дома. Но ние имаме нужда от време, в което да НЕ ПРАВИМ, а да БЪДЕМ. Това означава, че можем да бъдем тъжни, нервни, спокойни, щастливи, важно е просто да бъдем.
Отдели си време и се погрижи за себе си. Ако не правиш това за теб самата, няма да можеш да го направиш за никой друг. Ако си изчерпана емоционално, ментално, духовно, защото си във въртележката на ежедневието, няма да можеш да заредиш никого. Мисията ти като жена е да се грижиш за пространството около себе си – каквото е вътре, това е и отвън!
Коя е най-голямата отговорност на жената?
Да осъзнава какво пространство създава за себе си и за всички около себе си. Не случайно жената се грижи за дома, за семейния уют, това е едно от най-висшите ѝ призвания. Да може да създаде среда, която подхранва, подкрепя и вдъхновява мъжа, за да изпълни той задачите си по най-добрия начин и да доведе най-добрите ползи за нея, за него и за цялото семейство. Това обаче става, само ако жената се грижи осъзнато за себе си. Разбира се, мъжът също трябва да отдава своята почит, уважение и грижа към жената, за да бъде тя в силата си.
Как отношенията с майките ни са свързани с осъзнаването ни като жени?
Всяка душа избира точните майка и баща, чрез които да дойде в тази реалност, за да ѝ помогнат за нейния растеж.
Важно е разбереш, че няма грешни взаимоотношения с майката, дори да са трудни и предизвикателни.
Те са най-доброто за теб, защото са избор на душата.
Правила съм много женски кръгове, в които жени споделят: „Много ми се иска майка ми да беше направила това и това; да ме подкрепи по определен начин и т.н.“. Така говори нараненото вътрешно дете. Някога, в миналото, то не е било удовлетворено, подкрепено, обичано, прегърнато. И сега неговите болки се проектират в живота и най-вече върху отношенията с партньора. През майката ние възприемаме живота и света.
Направи един бърз тест. Затвори очи и извикай образа на майка си в ума си. Какво е първото усещане, което имаш спрямо мама? Това е подсъзнателното ти усещане спрямо целия живот!
Дай си време, за да се свържеш с душата на твоята майка. Важно е да осъзнаеш, че тя е суверенна личност и не ти е длъжна с нищо, след като станеш зрял човек. Тя е тук, за да ти даде живот и да те отгледа по най-добрия начин, на който е способна. След това ти трябва да поемеш пълна отговорност за живота си и да я освободиш от очакванията си.
Това е красив път на лечение, защото той те среща с всичките ти наранени вътрешни деца, за да ги обикнеш и излекуваш. Да дадеш сама на себе си подкрепа и любов, за да израснеш като жена.
Какво може да направи всяка жена, за да излекува отношенията с майка си?
Има една много силна формула, чието действие аз лично съм усетила. Всеки ден се свързвай с майка си, в съзнанието си, за да ѝ кажеш: „Обичам те“, „Благодаря ти за всичко, което си направила“, „Приемам те такава, каквато си“, „Това, че ми даде живота, е достатъчно“.
След време ще видиш как това има квантово въздействие върху целия ти живот. То лекува не само теб, но и твоята майка, баба и всяка друга жена в твоя род. Женският ти родов кръг е най-свещеният ти кръг на сила. Това е място, от което можеш да почерпиш абсолютно целия потенциал, от който се нуждаеш.
Какво е твоето послание към жените?
Независимо, че на моменти е трудно, страшно, болезнено, самотно, ние сме тук, за да родим новия свят. Да се погрижим за Земята, за да може тя да ни даде изобилието, от което се нуждаем. Но не консуматорско изобилие, а само това, което е в синхрон с нея.
Единственият начин да продължим напред е, ако сме в баланс със Земята. Всяка една от нас е пазителка на Земята, на живота, това е висша мисия.
Всяка една от нас е тук с висшата чест да бъде жена! Това е най-голямата благословия!
